fallback

Външната политика на Тръмп най-после бе пусната на свобода

Тръмп вярва – и често посочва изрично, че САЩ са разкъсвани от системата, която са създали

17:33 | 21.07.18 г. 3
Автор - снимка
Създател

Имаше много шокиращи неща, но на практика малко изненади във вихъра от дипломатическа разруха, която представляваше европейската обиколка на американския президент Доналд Тръмп от последните седмици. Цялото това поведение, което разтревожи наблюдателите от двете страни на Атлантика – безпричинното унижение на съюзниците в НАТО, хищническото поведение спрямо приятели в нужда, доверчивата среща с нахиления руски диктатор – са все примери от учебника на външна политика на Тръмп.

Представянето на Тръмп по време на срещата на върха на НАТО в Брюксел и неговата среща с Владимир Путин в Хелзинки подчертаха преминаването на неговата кампания за деконструиране на американската външна политика на по-висока предавка. И изглежда все по-малко вероятно, че защитниците на дипломатическата традиция ще могат да ограничат щетите, посочва историкът Хал Брандс в материал за Bloomberg.

Тръмп вярва – и често посочва изрично, че САЩ са разкъсвани от системата, която са създали, и могат отново да започнат да печелят само ако унищожат тази система и използват своята ненадмината сила, за да използват по-ефективно други страни по време на безредието, което ще последва.

Добавете и личните наклонности на Тръмп – огромната вяра в собствените си способности за сключване на сделки, неговото често изразявано възхищение към лидерите с твърда ръка, склонността му към поляризиране и конфликти – и получавате сместа от влияния, която насочва дипломацията му.

Тръмп не може да не е себе си и от полагането на клетва насам той неведнъж се е връщал към заемането на антагонистично поведение в своята същност спрямо съюзници, свободна търговия, мултилатерализъм и някои от другите стълбове на американската политика.

Но чуждестранните държавни представители, които работят интензивно, за да поддържат ежедневните отношения на своите държави със САЩ непроменени, американските сенатори и представители, които подкрепят американския интернационализъм, дипломатите и политиците, които често се опитват да смекчават импулсите на Тръмп, целят едно и също.

До известна степен тази не толкова потайна кампания се радва на забележителен успех. Американското военно сътрудничество с НАТО е също толкова здраво, колкото когато и да е било от края на Студената война насам. Все още не е имало големи дипломатически отстъпки с Русия, срещу която има по-твърди санкции от времето преди Тръмп да дойде на власт. Позициите на САЩ и НАТО в Източна Европа бяха подсилени.

През 2017 г. се появи идеята, че дори – може би, самият Тръмп се е помирил с консенсуса на статуквото. Погледнато в средата на 2018 г. обаче тази преценка очевидно е прекалена. В едно нещо Тръмп става „повече Тръмп“ с времето – с времето той се завръща към инстинктите си по въпроси, вариращи от иранското ядрено споразумение до митата, той удвоява своя антагонизъм спрямо съюзниците си, както и желанието за сближаване с Русия.

В същото време президентът е уволнил или разчита все по-малко на съветници, които в общественото пространство са описвани като хора, които го държат под контрол. Дори има съобщения, че министърът на отбраната Джеймс Матис вече не се ползва с благоразположението на президента, който се възползва от все повече възможности да остави върху американскат политика своя отпечатък на „Америка на първо място“.

Докато президентът надъхва своите избиратели преди междинните избори за Конгрес и президентските избори през 2020 г., очаквайте истинският Тръмп да започне да се появява все по-често.

Друга промяна е и това, че опозицията срещу дневния ред на Тръмп за „Америка на първо място“ отслабва с времето. В Капитолия републиканците правят от време на време проверки на президента по определени въпроси – особено санкциите срещу Русия и – евентуално по отношение на китайския производител на мобилни телефони ZTE, а стожери на интернационализма като сенатор Джон Маккейн надеждно осъждат изблиците на Тръмп. Но политическата клика на републиканците като цяло е дала преднина на президента по повечето въпроси, особено що се отнася до търговията, признавайки, че Тръмп е особено популярен сред избирателите на партията.

Тръмп също така преформулира политиката на Републиканската партия по основни геополитически въпроси. Президентът може и да не е напреднал много по отношение на политиката спрямо Русия, но наложи доста по-дружелюбно отношение спрямо Москва сред републиканските избиратели.

Тръмп също така показа, че може да има дълбоко въздействие върху глобалната роля на САЩ, дори когато реториката и поведението му са далеч по-радикални от политиките, които Вашингтон реално преследва. НАТО все още се справя относително добре по основните въпроси, които съставляват ежедневната му дейност. Но въпреки това Тръмп отчужди и унижи достатъчно американските съюзници, за да може да постави под въпрос дългосрочното здраве на Алианса.

По същият начин е напълно възможно нищо съществено да не последва от срещата на Тръмп с Путин. Но контрастът между загрижеността му за руския президент и неговото презрение към американските съюзници все още поражда съмнения за това дали САЩ все още са готови да застанат зад приятелите си или до страната, която най-активно дестабилизира международната система.

Наскоро в книга заявих, завършва авторът, че американската външна политика може да устои на четири години Тръмп, но осем години са твърде много. В момента дори датата януари 2021 г. изглежда много, много далеч.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 17:59 | 10.09.22 г.
fallback